Футболен клуб Марица (Пловдив) е основан на 20 септември 1921 година. Отборът играе домакинските си мачове на стадион „Марица“ в квартал „Захарна фабрика“, Кършияка. Основните цветове на отбора са жълто и синьо. Голмайстор за всички времена е Венко Мендизов със 134 гола. С най-много мачове за отбора е Илия Николов – 266.
Началото на Марица е следствие на обединението на няколко тимове от Кършияка, а именно Вампир и Трите конски сили. За първи председател на новосформирания футболен клуб е избран Кръстьо Милков, след което клубът получава регистрация и в Пловдивския окръжен съд.
Според историците и запазената информация и до днес основна заслуга за основаването на Марица е на Янко Ат. Рашков (основател и на предходния клуб Трите конски сили), който е автор на идеята за цветовете на клуба – жълто и синьо. Жълтият цвят олицетворява плодородието на Тракия, докато синьото е символ на тихите води на минаващата река Марица. Рашков е и първият председател на настоятелството към СК Марица.
На първата тренировка, ден след създаването на клуба, треньорът Луко Рашков по прякор Лъвът приветства присъстващите състезатели с думите: „От този ден в Кършияка съществува спортен клуб „Марица“ и чест е за нас, събраните тук, че ние сме първите, които ще защитаваме спортната чест на квартала и на Пловдив! Ще минат години, “Марица” ще се развива, ще минат през този отбор и много състезатели. Ще израснат и големи таланти, но първите, които поставят началото на тази игра в този клуб, сме именно ние – събраните днес на тази първа тренировка. На добър час и Бог да ни пази!”
Първите състезатели на Марица са: Георги Стефанов – Хаджията (вратар), Петър Мумджиев (ляв бек), Христо Петров-Ито (десен бек), Луко Рашков (централен защитник), Стефан Кръстев (десен халф), Георги Стефанов-Джогула (ляв халф), Пейчо Пеев (централен нападател), Светослав Мутафчиев (десен инсайд), Апостол Николов (дясно крило), Борис Лафчиев (ляв инсайд), Лазар Божилов-Лако (дясно крило).
Постепенно Марица показва все по-добри резултати в градското първенство. Така през 1925 година отборът става градски първенец, изпреварвайки Ботев (Пловдив). За доминацията на Марица говорят и проведените тогава срещи със софийските Спортклуб (6:1) и Левски (3:3). Времето минава, а клубът се утвърждава не само на местно ниво.
През 1942 година Марица печели Купа “Тримонциум” след успех в три мача над Ботев (4:4; 0:0 и 2:1). През 1938 г. Марица и Спортклуб се срещат в двубой, определящ кой отбор ще участва в “А” РФГ. Стадион “Локомотив” (до “Асеновградско шосе”) е пълен. През второто полувреме, заради повишеното напрежение у всички, става сбиване между футболистите, а на терена нахлува публика. Последвалото решение е служебна победа на Спортклуб. След тази среща Марица не може да се възстанови години наред, а за Спортклуб следва възход в “А” група.
От 1944 до 1957 г. в клуба се случват множество промени. Първо Марица е обединен с друг клуб от “Кършияка” – ФК Караджа, приемайки името Спартак (няма нищо общо с клубът носещ това име сега). През 1947 г. Спартак се обединява с Текстилец (друг квартален тим, свързан с текстилния комбинат “Марица”) под името Бенковски, по-късно преименуван на Марица.
По това време отборът се състезава на добро ниво и постига задоволителни резултати. През 1949 отборът е разформирован, като играчите са прехвърлени към създадените тогава ДСО-та: Динамо, Червено знаме и Локомотив. Стадионът преминава за ползване към ДСО Септември, а футболът придобива вида на работническо първенство. ДСО-та просъществуват до 1957 г., след което властта сама се отказва от тях, виждайки че формулата не работи ефективно.
Създават се 5 дружества по териториално-работнически принцип, едно от което в “Кършияка” с името ФД (физкултурно дружество) Марица. Стадионът е върнат за ползване. Към физкултурното дружество се развиват и други спортове: волейбол, баскетбол, лека атлетика, тенис на маса, шах, гимнастика и други. Изграждат се “учебно-спортни секции”.
Малко по-късно е взето решение ФД Марица да премине към някое от другите две в града с цел окрупняване. Хората от квартала възстават. Изпращат протестно писмо до БСФС и правят шествие до окръжния комитет на партията. Няколко дни след това в Пловдив идва председателят на ЦС на БСФС Стефан Петров, който се среща с делегация от името на клуба. Следва събрание на ОК (Окръжния комитет) на БКП, на което са привикани представители на ДФС Марица, които да дадат обяснение за провелата се “манифестация”.
Председателят на дружеството Нено Попов взима думата, рискувайки цялата си репутация и кариера и разгорещено обяснява, че няма как хората от квартала да са доволни от такова решение и че ще продължат да се борят срещу обединението. Опълчването на Попов и провелият се разговор с председателя на ЦС на БСФС Стефан Петров води до отказ от идеята за обединение и ДФС Марица остава самостоятелно дружество. Следва възход във всички спортни секции.
През 1967 година след поредните промени във футбола не само в Пловдив, но и в цяла България, се появява овакантено място в “А” група и Марица придобива право на участие в елита. В отбора през сезона личат имената на Георги Убинов, Михаил Душев, Стефан Тахчиев, Венко Мендизов и други, а треньор е Георги Генов. Маричани обаче остават на последно място в елита и изпадат заедно с отбора на друг новак Сливен.
През следващия сезон Марица играе в „Б“ група, като треньор е Тороз Папазян, а в последствие Георги Найденов. В последния кръг Марица побеждава като гост Левски (Кюстендил) с 3:2 (победен гол на Тобия Момин, изпратен заедно с Дишков в Марица, след обединението на Ботев, Спартак и Академик в Тракия). Така с Георги Найденов начело Марица отново влиза в “А” група. През този втори сезон на тима в елита (1969/1970) отборът успява да се спаси, след като завършва на 14-то място от 16 отбора (Берое е изваден след XVIII кръг заради безредици на стадиона в Стара Загора по време на срещата с Левски). Междувременно треньорът Георги Найденов умира при неясни обстоятелства по време.
Последвалият трети сезон в елита (1970/1971) обаче се оказва труден за Марица – отборът е с подмладен състав и остава на последно място, като изпада в края на сезона.
Марица играе в “Б” група дълги години, за да дойде сезон 1981/82, когато изпада във “В” група. Марица се завръща в “Б” група през сезон 1982/83. През 1985 година секция футбол е отделена като самостоятелна организация. Така спортната секция към ДФС “Марица” се превръща във ФК Марица. Следващите 5 години са трудни за клуба и резултатите не са добри. Отборът се лута в зоновите групи и под обществен натиск на 23 януари 1990 година се провежда събрание, като се избират нови членове на управление.
През сезон 1992/93 отборът е на крачка от завръщане в “Б” група, но остава втори. Феновете не приемат добре този факт. В периода 1985-1992 през треньорския пост преминават Динко Дерменджиев, Чавдар Муратев, Сава Савов, Венко Мендизов, Иван Глухчев, Димитър Янев, Георги Фиданов и други.
На по-късен етап са създадени две „Б“ групи и така Марица след почти 10 години се завръща във второто ниво на футбола ни. Избрано е ново ръководство начело с Николай Гайдаджиев. През септември 1993 година обаче се провежда инициативен комитет, чиято задача е да намери надежден спонсор. Така се стига до първите дни на януари 1994 година, когато за председател на клуба е избран Юли Попов (директор на банка “Хеброс”), а за треньор е назначен легендарният Петър Зехтински.
През сезон 1995/96 се сформира единна “Б” група от 20 отбора. Марица, подсилен с още няколко млади и по-опитни състезатели през този сезон печели първото място категорично и след 25 години се завръща в майсторската „А“ група през пролетта на 1996 година.
През есента на новия сезон 1996/1997 Марица се представя почти великолепно – отборът е на 8 място с 20 точки и всички са убедени, че няма как да не запази мястото си в майсторската дивизия. По време на паузата в шампионата обаче се случват неочаквани промени в клуба. Треньорът Петър Зехтински изненадващо напуска, а в ръководството има разнобой. Напускат и опитните Запрян Раков и Марин Бакалов, а някои от младите играчи преминават в други клубове.
Трябва да се отбележи, че Александър Александров – Кривия, Красимир Чомаков и Асен Николов – Бебето стават национални състезатели през този и следващия сезон. Клубът става ПФК заради новите изисквания и промени във футбола в страната, за треньор е назначен Георги Георгиев. През пролетта Марица печели едва 12 точки и макар да се бори до последно, завършва 14-ти и изпада от “А” група.
През 2011 година Марица е обединен с отбора на Раковски под името Раковски 2011. Целият отбор преминава в новото дружество, а вследствие на обединението и по юридически причини стадион “Марица” преминава в общински ръце. Марица започва да се състезава от най-ниското ниво на футбола ни – „Б“ ОФГ-Пловдив.
През сезон 2013/2014 Марица печели А ОФГ Пловдив (четвърта дивизия) и от следващия сезон 2014/2015 се състезава във „В“ група. През сезон 2015/2016 Марица завършва на 9-о място в Югоизточна В група, а през сезон 2016/2017 на втора позиция в наследяващата В група – Трета лига. Клубът е преобразуван в АД, а президент на клуба е Христо Христов. Поради отказ на заемащия първото място тим „Марица“ се изкачва във Втора професионална лига.
През сезон 2017/18, въпреки показаните добри игри в много от мачовете, тимът изпада от Втора лига, заемайки 14-о място. Следват сезони в Трета лига – Югоизточна група. През сезон 2019/2020 Христо Христов предава поста президент на клуба на Йордан Влашки, а Христов остава в клуба като главен акционер и член на УС на клуба. Сезонът е прекратен от страна на БФС, заради пандемията от covid-19.
Стига се до юбилейната 2021 година, в която навръх 100-годишнината, маричани се завръщат в „Б“ група, след като печелят Югоизточната „В“ група. Юбилеят е отбелязан подобаващо, а събитието се превръща в истински празник за футболната общественост в града.
През сезон 2021/2022 Марица завършва на 9-то място във Втора лига. Голмайсторът на отбора Мариян Тонев става реализатор №1 на групата с 19 попадения. Сезон 2022/2023 е успешен за Марица и в турнира за Купата на България, където тима достига 1/8 финал. През сезон 2022/23 "жълто-сините" подобряват класирането си и финишират на 7-та позиция. През сезон 2023/2024, в следствие на липсата на финансиране, отборът влошава резултатите си и в крайна сметка изпада от Втора лига след три поредни сезона в професионалния футбол. Финансовият благодетел Христо Христов окончателно се оттегля от клуба. През сезон 2024/2025 в Трета лига, отборът е почти изцяло в нов състав, като голяма част от него са собствени юноши.
Постижения
„А“ група: 4 сезона
„Б“ група: 34 сезона (към сезон 2024/25)
Градски първенец през 1925 година
Носител на Купа „Тримонциум“ през 1942 година
Два пъти полуфиналист в турнира за Купата на България – през 1987 и 1997 година
Два пъти тимът играе плейоф за влизане в елита.
Рекорди
Голмайстор №1 – Венко Мендизов (134 гола – 27 в А група, 77 в Б група, 30 за КСА)
Най-много мачове за Марица – Илия Николов (266 към юни 2024г.)
Втори по изиграни мачове за Марица – Венко Мендизов (250)
Трети по изиграни мачове за Марица – Георги Ганев (235)
Предишни имена
- 1921 – 1944 г. Марица
- 29.12.1944 г. – Спартак Торпедо (след обединение със Стефан Караджа)
- 1947 г. – Спартак-Текстилец
- 1947 г. – Бенковски
- 1948 – 1949 г. – Марица
- 1949 – 1950 г. – Строител
- 1951 – 1957 г. – Ударник
- 1957 г. – Марица
Известни футболисти
- Христо Стоичков
- Венко Мендизов
- Динко Дерменджиев – Чико
- Георги Попов – Тумби
- Иван Митрофанович
- Валери Божинов
- Костадин Видолов
- Владимир Фатов
- Александър Александров – Кривия
- Георги Георгиев – Гецата
- Петър Курдов
- Запрян Раков – Панчо
- Валери Домовчийски
- Георги Христов
- Атанас Борносузов
- Красимир Чомаков
- Венко Мендизов
- Михаил Душев
- Георги Ганев
- Александър Николов
- Георги Фиданов
- Красимир Димитров
- Христо Фурджев
- Румен Христов – Ромарио
- Веселин Тосев
- Христо Христов (Индианеца)
- Евгени Курдов
- Атанас Курдов
- Стефан Тахчиев
- Бончо Мерджанов
- Димитър Генов
- Асен Николов – Бебето
- Иван Йотовски
- Васил Каламов
- Петър Станев (Царицата)
- Йордан Тодоров
- Йордан Христов – Даната
- Николай Манчев
- Рангел Абушев
- Теодор Скорчев
- Пламен Крачунов
- Георги Копанов
- Станимир Енев
- Тодор Тимонов
- Валери Домовчийски