Стадион "Марица"
Дълго време Марица, след основаването си през 1921 г., няма собствено игрище, а тренировките и официалните състезания се водят на плаца на 9-и пехотен полк срещу Захарната фабрика. По взаимно споразумение преди обяд плацът се ползвал от войниците, а следобед – от спортистите. Тимът от „Кършияка” за първи път получава терен за изграждане на футболно игрище през 1935 г. От Общината отреждат за това терен, на който днес се намира парк „Рибница” и зала „Строител”. За оформяне на игрището кършиякалии се задължават да дадат доброволен труд или компенсират неучастието си с парични средства в размер на 30 тогавашни лева. Не след дълго обаче (половин година по-късно) Община Пловдив изменя решението си и отрежда друг терен за целта – в района на днешния Пловдивски панаир. Мястото на терена е било там, където днес се намира езерото. Още тогава е ясно, че този терен е предвиден за други цели и е ясно, че решението е временно. Най-накрая ръководителите на града посочват за място на бъдещия стадион терен западно от Захарна фабрика, точно до жп линията Пловдив-Филипово. Част от терена е бил в пределите на стара тухларна фабрика, която го отстъпва безвъзмездно, а друга част е била вече неизползваемо квартално сметище. Дарението е скрепено с нотариален акт, издаден на 8 февруари (рожденият ден на Христо Стоичков!) 1939 г. Теренът обхваща площ от 23.5 дка и се намира в тогавашната местност „Мерич Алча“.
Много са хората и деятелите, помогнали на построяването на стадион „Марица“. Но сред тях има и един човек, който е по-специален. На едно събрание на дружеството, на което се отчитали резултатите от строителството на стадиона, един от присъстващите предложил да бъде изказана благодарност на маричанин, свършил много важна работа. Когато Общината преотстъпила терена край Захарна фабрика и се уредили всички формалности по прехвърлянето му, се оказало, че в средата имало действащ трансформатор и никой не се наемал да го демонтира. Със съдействието на въпросния ревностен маричанин обаче трансформаторът изчезнал за нула време. На шосето, което минавало покрай терена и свързвало Пловдив със София, имало един жп кантон. В него работели няколко кантонери, които спускали бариерите, когато влаковете наближавали. Един от тях бил маричанинът Димитър Стоименов-Бангито – запален привърженик на дружеството, отзовавал се на всички бригади по строителството. Много често Цар Борис III спирал с колата си на това място, за да изчака преминаването на влака. Митко Бангито бил негов познайник и винаги му отдавал чест. Царят слизал от колата, ръкувал се с него, разпитвал го за здравето, семейството и други неща, чакайки влака. При една от поредните им срещи Бангито стрелял право в целта: „Ваше Величество, благодаря ви за интереса към мен и моето семейство и за помощите, които сте ми оказвали, но искам днес да ви помоля за нещо друго. Ето това игрище е предоставено от пловдивската община на спортен клуб Марица безвъзмездно и ние – членовете на дружеството и жителите на квартала, се опитваме да го пригодим за ползване. В средата на терена обаче има трансформатор, който никой не иска да демонтира, за да се освободи игрището. Дружеството е бедно и няма пари за тази цел, а и общината не иска да се занимава с този въпрос. От името на целия квартал Ви моля, ако може, да помогнете за изместването на трансформатора“, казал Бангито. „Бъди жив и здрав, с тези пари си направи някои покупки. Колкото до трансформатора – ще видим“, отвърнал царят, качил се на колата и влязъл в града. Само седмица след тази среща трансформатора бил преместен встрани. Този трансформатор претърпява няколко ремонта, но и до днес се намира в пределите на стадиона – в зад южната врата.
Следва преустройство, чистене, заравняване на терена, изграждане на малки (по онова време) трибуни. Хората от квартала са работили на доброволни начала, на бригади от по 15-20 човека, като всяка бригада е имала различна по цел задача. Работело се е предимно вечер и в почивни дни, тъй като хората са били заети през останалото време. Материалите са били дарени от по-заможни хора от квартала, но и от обикновени такива. Съоръжението е открито на 30 май 1943 г. а на церемонията присъстват жителите на целия квартал. Стадионът се открива с молебен и футболен мач между първите отбори на Марица и Ботев от София, а топката се пуска на игрището от самолет. След събитието работата продължава със засаждането на дръвчета и натрупване на пясък за направа на трибуна за публиката. През годините стадионът претърпява отделни козметични промени. В началото на 90-те години отпадналото резултатно табло от стадион „Пловдив” бе монтирано в южната част на стадиона, но работи твърде малко. При последното наводнение (август 2005 г.) цялата площ на съоръжението бе залята с около метър с вода от река Марица. Освен огромните материални щети по сградния фонд, наводнението нанася незаличими следи и по терена, като в следващите години неговото състояние постоянно се влошава. След 2016 година бяха извършени доста подобрения и ремонти. С помощта и на Община Пловдив съблекалните бяха ремонтирани, приведена в ред бе и официалната трибуна и седалките. В последствие Марица има четири сезона във Втора лига, като стадион „Марица“, след извършването на нови ремонтни дейности, получава лиценз за професионален футбол. Изцяло сменена е тревната настилка, изградена е модерна поливна система, обновени са западните трибуни, както и централната. Изградени са две малки игрища зад вратите, за да има повече терени за децата от школата, която продължава да ражда таланти. Въпреки това стадионът е морално остарял, начинът на изграждането му (с доброволен труд и материали) не предполага дълго използване на съоръжението без основен ремонт. Сградният фонд – съблекални и други помещения са ремонтирани многократно, но цялата база се нуждае от основен ремонт или нов градеж.
9 август 1933/ бр.3682, стр. 2 СПОРТ Узаконяване на собствеността на игрищата Във връзка със създадения вече прецедент по издаването на нотариалните актови на някои спортни клубове от софийската община, ще направят постъпки и пловдивските клубове да узаконят собствеността на игрищата им. Такива игрища общината е отпуснала на клубовете „Ботев”, „Левски” и „Марица”. 1 декември 1933/ бр.3777, стр. 2 СПОРТ Игрищата в Пловдив Във връзка с уреждането на положението на спортните игрища в Пловдив, кметът на града г-н Б. Здравков е заявил пред нашия спортен сътрудник: Назначих специална комисия, която ще събере сведения, ще проучи въпроса и ще ми докладва. Уреждайки спортните въпроси, ще се стремим да съобразим интересите на клубовете с тия на общината. Ще се оформи положението на отпуснатите вече игрища на по-големите клубове, на колоездачното дружество и на другите спортни организации. Наскоро ще бъде свикана специална комисия, която ще се занимае с направата на градски стадиум, чието място вече е определено
3 април 1935/4181, стр.2 Игрището на „Марица” За подобрение на игрището на СК „Марица” на мястото на бившия Говежди пазар, настоятелството на клуба е въвело трудова повинност, задължителна за всички членове. Отбиването на така наредената трудова повинност ще се извършва всяка събота от 2 до 7 часа след обяд. Желающите членове могат да се откупят срещу 30 лева, внесени на касиера на клуба. 21 март 1935/4170 стр.2 Измерване на игрищата Пом.-кметът г-н Щиплиев е наредил да се измерят месата, дадени от общината за игрища на организациите по физическо възпитание. След това ще се издадат на клубовете нотариални актове за собственост. В Пловдив са дадени игрища на Ботев, Левски, Шипка, Марица, Генерал Колев и Спортклуб.
26 май 1943 г. /1943, стр.2 Игрището на „Марица” Управителния съвет на сп. кл. „Марица” отправя сърдечната си благодарност на фирми и лица, които са подпомогнали клуба със суми за довършване на игрището, освещаването на което ще стане на 30 т. м. Следват имената на фирми и лица.
Използвани са материали от: Държавен архив – Пловдив книгите на Димитър Христев, посветени на историята на „Марица“ публикация по темата на журналиста Юлиян Ангелов
Освещаването на стадион „Марица“, на което присъства и самият цар Борис III – 30 май 1943 г. Теренът или игрището, както са наричали всички футболни терени по онова време, се намира в местността Мерич Алча. И сега в пловдивския кадастър района около стадиона се води под това име. Актът за дарение на терена е издаден на 8 февруари 1939. На същата дата, но години по-късно, се ражда и най-великият български футболист за всички времена – Христо Стоичков. След освещаването се изиграва футболен двубой между Марица и Ботев (София), а топката за мача е спусната от самолет. В следващите години хората от квартала облагородяват игрището, изграждат трибуни и алеи към тях, като всичко изградено е с доброволен труд и материали.
снимка: Държавен архив – Пловдив
Кметът на Пловдив Петър Малчев открива стадион “Марица”, 30 май 1943 г.
снимка: Държавен архив Пловдив
Първата сватба на стадион „Марица“ – 19 септември 1943 г. Младоженец е футболистът Иван Филипов (Лимона). Булката нанася първия удар върху топката за начало на мача. Стадион „Марица“ е открит официално на 30 май 1943 г. когато командирът на 9-и пехотен полк предава стадиона на Кр. Милков, председател на клуба тогава.